Проследявайки устройството и функциите на индивидите от даден биологичен вид, се установява съществуването на приемственост от поколение в поколение. Тази приемственост при безполовото размножаване се постига чрез процеса митоза, който запазва количествено и качествено наследствената програма и в получените дъщерни клетки. При половото размножаване обаче непрекъснатостта между поколенията се осъществява не чрез делене, а чрез сливане на две полови клетки /яйцеклетка и сперматозоид/ и образуване на зигота. Наследствената програма във всяко следващо поколение се запазва, за да не се променя основната характеристика на вида. Голяма част от наследствените болести и аномалии при човека са свързани с отклонения в неговия кариотип. Затова от особено голямо значение е запазването на нормалния брой на хромозомите при размножаването му. Ако при полово размножаване се слеят клетки, които са получени в резултат на митоза /с диплоиден набор = 46/, то при първото поколение броят на хромозомите във всички клетки на организма ще нарастне на 92, при второто на 184. Съществува клетъчен механизъм, който за разлика от митозата, намалява наполовина /редуцира/ хромозомния набор на половите клетки при тяхното образуване. Клетъчният механизъм, който осъществява редуцирането на хромозомния набор в клетките /от 2n до n/, е установен. Това е особен вид клетъчно делене мейоза ( мейозис- намаляване).

Принципно различие  мейду митоза и мейоза при човека

Същност на мейозата:

  Този процес в много отношения наподобява митозата, но е по-сложен. Мейозата протича като две последователни митотични деления, всяко от които преминава през четирите познати фази профаза, метафаза, анафаза и телофаза. Двете деления са разграничени от кратка интерфаза. Но преди първото делене генетичният материал се удвоява (синтезира се ДНК), както при обикновена митоза. Докато преди второто делене генетичният материал не се удвоява. И при мейозата се формира делително вретено, за чиито нишки се прикрепват хромозомите чрез своите центромери. Скъсявайки се, нишките придвижват хромозомите към полюсите на делителното вретено. 

  В началото на първото делене на мейозата (при профаза I) хомоложните хромозоми от хромозомния набор се приближават и временно прилепват плътно една с друга образуват се двойки хромозоми (биваленти). Всяка една от двете хромозоми се състои от две сестрински хроматиди, а за бивалента хроматидите са общо четири. Това поведение на хомоложните хромозоми е характерно за мейозата. Тяхното свързване се съпровожда с уникално събитие двете хромозоми си обменят материал от някои свои участъци, протича кросинговър /англ. кръстосване/. Това има съществени последици за генетичната програма.

 След това бивалентите се подреждат по екватора на делителното вретено (метафаза I) и се разделят (анафаза I). Разделят се обаче на хроматидите на отделните хромозоми, а самите хромозоми, изграждащи бивалента. В полюсите на клетката се образуват, като при митозата, дъщерни ядра (телофаза I). Само че всяко ядро съдържа по една хромозома от всяка хомоложна двойка и, следователно, е с намален наполовина брой хромозоми. Но всяка хромозома е с удвоено количество ДНК и е образувана от две хроматиди. Клетката се разделя на две дъщерни клетки и всяка от тях по-нататък осъществява самостоятелно второто делене. При първото делене на мейозата се получават две дъщерни клетки, в които броят на хромозомите намалява наполовина и става хаплоиден. Второто делене на мейозата е много сходно с митотичното. В двете клетки се оформя делителното вретено /профаза II/ и компактните хромозоми се подреждат в неговия екватор /метафаза II/. След това хроматидите на всяка хромозома се разделят и като самостоятелни хромозоми се отправят към полюсите на клетката /анафаза II/. Там се образуват дъщерни ядра, в които хромозомният набор е хаплоиден и всяка хромозома съдържа нормално количество ДНК. Всяка от двете клетки се разделя на две /телофаза II/, като се получават общо четири клетки.При второто делене на мейозата всяка от двете клетки (получени в резултат на първото делене) се разделя, като възникват общо четири клетки с хаплоиден хромозомен набор и нормално съдържание на ДНК във всяка хромозома.